Сщ7eнникъ: Бlгословeнъ бGъ нaшъ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ами1нь.
Сщ7eнникъ: Слaва тебЁ, б9е нaшъ, слaва тебЁ. ЦRю2 нбcный, ўтёшителю, дш7е и4стины, и4же вездЁ сhй и3 вс‰ и3сполнszй, сокр0вище бlги1хъ и3 жи1зни подaтелю, пріиди2 и3 всели1сz въ ны2, и3 њчи1сти ны2 t всsкіz сквeрны, и3 сп7си2 бlже дyшы нaшz.
Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.
Амин.
Свещеникът: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ. Три1жды.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Прес™az трbце, поми1луй нaсъ: гDи, њчи1сти грэхи2 нaшz: вLко, прости2 беззакHніz н†ша: с™hй, посэти2 и3 и3сцэли2 нeмwщи нaшz, и4мене твоегw2 рaди.
ГDи поми1луй, три1жды.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Џ§е нaшъ, и4же є3си2 на нб7сёхъ, да свzти1тсz и4мz твоE, да пріи1детъ цrтвіе твоE: да бyдетъ в0лz твоS, ћкw на нб7си2 и3 на земли2. хлёбъ нaшъ насyщный дaждь нaмъ днeсь, и3 њстaви нaмъ д0лги нaшz, ћкоже и3 мы2 њставлsемъ должникHмъ нaшымъ: и3 не введи2 нaсъ во и3скушeніе, но и3збaви нaсъ t лукaвагw.
Сщ7eнникъ: Ћкw твоE є4сть цrтво, и3 си1ла, и3 слaва, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь
Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй нас (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Свети, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име.
Господи, помилуй (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
Свещеникът: Защото Твое е царството и силата, и славата на Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги и във вечни векове.
Амин.
Сп7си2 гDи лю1ди тво‰, и3 бlгослови2 достоsніе твоE, побBды правосла1вному бо1лгарскому наро1ду на сопроти6вныz дaруz, и3 твоE сохранsz кrт0мъ твои1мъ жи1тельство.
Слaва: Вознесhйсz на кrтъ в0лею тезоимени1тому твоемY н0вому жи1тельству щедрHты тво‰ дaруй хrтE б9е: возвесели2 си1лою твоeю правосла1вный бо1лгарский наро1дъ, побBды даS ємY на сопостaты, пос0біе и3мyщу твоE nрyжіе ми1ра, непобэди1мую побёду.
И# нhнэ: Предстaтельство стрaшное и3 непостhдное, не прeзри бlгaz моли1твъ нaшихъ, всепётаz бцdе, ўтверди2 правослaвныхъ жи1тельство: сп7си2 правосла1вный бо1лгарский наро1дъ, ємY же повелЁла є3си2 жи1тельствовати и3 подaждь ємY съ нб7сE побёду, занE родилA є3си2 бGа, є3ди1на бlгословeннаz.
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даряваш на православния български народ победа над враговете и го запазваш с Твоя кръст.
Слава: Издигнал се доброволно на кръста, Христе Боже, дарявай щедростите Си на едноименното Твое ново общество. Зарадвай ни с Твоята сила и ни давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и знаме на непобедимост.
И сега: Блага, всевъзпявана Богородице, която си дивна и непосрамваща застъпница, не отхвърляй нашите молитви, утвърди православните християни и им дай от небето победа, защото ти едничка, благословена, си родила Бога.
Сщ7eнникъ: Поми1луй нaсъ б9е, по вели1цэй млcти твоeй, м0лимъ ти сz, ўслhши, и3 поми1луй.
ГDи поми1луй, три1жды
.....
Сщ7eнникъ: Ћкw ми1лостивъ и3 чlвэколю1бецъ бGъ є3си2, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ами1нь.
Свещеникът: Помилуй нас, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и помилуй.
Господи, помилуй (три пъти).
.....
Свещеникът: Защото Си Бог милостив и човеколюбец, и на Тебе слава въздаваме, на Отец и Син и Свети Дух, сега и всякога, и во-веки веков.
Амин.
И$менемъ гDнимъ бlгослови2 џтче.
Сщ7eнникъ: Слaва с™ёй, и3 є3диносyщнэй, и3 животворsщей, и3 нераздёльнэй трbцэ, всегдA, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ами1нь.
С името Господне благослови, отче!
Свещеникът: Слава на светата, и единосъщна, и животворяща, и неразделна Троица всякога, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Слaва въ вhшнихъ бGу, и3 на земли2 ми1ръ, въ человёцэхъ бlговолeніе. Три•.
ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY твою2. Два•.
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (три пъти).
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (два пъти).
ГDи, чт0 сz ўмн0жиша стужaющіи ми2; мн0зи востаю1тъ на мS, мн0зи глаг0лютъ души2 моeй: нёсть спcніz є3мY въ бз7э є3гw2. Тh же, гDи, застyпникъ м0й є3си2, слaва моS, и3 возносsй главY мою2. Глaсомъ мои1мъ ко гDу воззвaхъ, и3 ўслhша мS t горы2 с™hz своеS. Ѓзъ ўснyхъ, и3 спaхъ, востaхъ, ћкw гDь застyпитъ мS. Не ўбою1сz t тє1мъ людeй, w4крестъ напaдающихъ на мS. Воскrни2, гDи, сп7си1 мz, б9е м0й: ћкw ты2 порази1лъ є3си2 вс‰ враждyющыz ми2 всyе, зyбы грёшникwвъ сокруши1лъ є3си2. ГDне є4сть спcніе, и3 на лю1дехъ твои1хъ блгcвeніе твоE. Ѓзъ ўснyхъ и3 спaхъ, востaхъ, ћкw гDь застyпитъ мS.
Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме. Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
ГDи, да не ћростію твоeю њбличи1ши менE, нижE гнёвомъ твои1мъ накaжеши менE. Ћкw стрёлы тво‰ ўнз0ша во мнЁ, и3 ўтверди1лъ є3си2 на мнЁ рyку твою2. Нёсть и3сцэлeніz въ пл0ти моeй t лицA гнёва твоегw2, нёсть ми1ра въ костёхъ мои1хъ, t лицA грBхъ мои1хъ. Ћкw беззакHніz мо‰ превзыд0ша главY мою2, ћкw брeмz тsжкое њтzготёша на мнЁ. Возсмердёша и3 согни1ша р†ны мо‰ t лицA безyміz моегw2. Пострадaхъ и3 слzк0хсz до концA, вeсь дeнь сётуz хождaхъ. Ћкw л‰двіz мо‰ нап0лнишасz поругaній, и3 нёсть и3сцэлeніz въ пл0ти моeй. Њѕл0бленъ бhхъ, и3 смири1хсz до ѕэлA: рыкaхъ t воздыхaніz сeрдца моегw2. ГDи, пред8 тоб0ю всE желaніе моE, и3 воздыхaніе моE t тебE не ўтаи1сz. Сeрдце моE смzтeсz, њстaви мS си1ла моS, и3 свётъ џчію моє1ю, и3 т0й нёсть со мн0ю. Дрyзи мои2 и3 и4скренніи мои2, прsмw мнЁ прибли1жишасz и3 стaша. И# бли1жніи мои2 tдалeче менE стaша, и3 нуждaхусz и4щущіи дyшу мою2, и3 и4щущіи ѕл†z мнЁ, глаг0лаху сyєтнаz, и3 льсти6внымъ вeсь дeнь поучaхусz. Ѓзъ же ћкw глyхъ не слhшахъ, и3 ћкw нёмъ не tверзazй ќстъ свои1хъ. И# бhхъ ћкw человёкъ не слhшай, и3 не и3мhй во ўстёхъ свои1хъ њбличeніz. Ћкw на тS гDи, ўповaхъ, ты2 ўслhшиши гDи б9е м0й. Ћкw рёхъ: да не когдA порaдуютъ ми1 сz врази2 мои2, и3 внегдA подвижaтисz ногaмъ мои6мъ, на мS велерёчеваша. Ћкw ѓзъ на р†ны гот0въ, и3 болёзнь моS предо мн0ю є4сть вhну. Ћкw беззак0ніе моE ѓзъ возвэщY, и3 попекyсz њ грэсЁ моeмъ. Врази1 же мои2 живyтъ, и3 ўкрэпи1шасz пaче менE, и3 ўмн0жишасz ненави1дzщіи мS без8 прaвды. Воздаю1щіи ми2 ѕл†z воз8 благ†z, њболгaху мS, занE гонsхъ бlгостhню. Не њстaви менE, гDи б9е м0й, не tступи2 t менE. Вонми2 въ п0мощь мою2, гDи сп7сeніz моегw2. Не њстaви менE, гDи б9е м0й, не tступи2 t менE. Вонми2 въ п0мощь мою2, гDи сп7сeніz моегw2.
Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай, защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми. Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми; защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха, смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми. Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен; защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми. Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си. Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе. Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене. Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч. А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят; аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си; и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор, защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой. И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене. Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене. Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си. А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават; и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто. Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ. Господи, Спасителю мой!
Б9е б9е м0й, къ тебЁ ќтреннюю: возжадA тебE душA моS, к0ль мн0жицею тебЁ пл0ть моS, въ земли2 пyстэ, и3 непрох0днэ, и3 безв0днэ. Тaкw во с™ёмъ kви1хсz тебЁ, ви1дэти си1лу твою2 и3 слaву твою2. Ћкw лyчши ми1лость твоS пaче живHтъ, ўстнЁ мои2 похвали1тэ тS. Тaкw бlгословлю1 тz въ животЁ моeмъ, њ и4мени твоeмъ воздэжY рyцэ мои2. Ћкw t тyка и3 мaсти да и3сп0лнитсz душA моS, и3 ўстнaма рaдости восхвaлzтъ тS ўстA мо‰. Ѓще поминaхъ тS на постeли моeй, на ќтреннихъ поучaхусz въ тS. Ћкw бhлъ є3си2 пом0щникъ м0й, и3 въ кр0вэ крилY твоє1ю возрaдуюсz. ПрильпE душA моS по тебЁ, менe же пріsтъ десни1ца твоS. Тjи же всyе и3скaша дyшу мою2, вни1дутъ въ преиспHднzz земли2: предадsтсz въ рyки nрyжіz, ч†сти ли1совwмъ бyдутъ. Цaрь же возвесели1тсz њ бз7э, похвaлитсz всsкъ кленhйсz и4мъ: Ћкw загради1шасz ўстA глаг0лющихъ непрaвєднаz. На ќтреннихъ поучaхсz въ тS, ћкw бhлъ є3си2 пом0щникъ м0й, и3 въ кр0вэ крилY твоє1ю возрaдуюсz. ПрильпE душA моS по тебЁ, менe же пріsтъ десни1ца твоS.
Боже, Ти си Бог мой. Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. Като с тлъстина и с дървено маело се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда. Размислям за Тебе през нощните стражи, защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды
ГDи поми1луй, три1жды
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже (три пъти)!
Господи, помилуй (два пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
ГDи б9е сп7сeніz моегw2, во дни2 воззвaхъ, и3 въ нощи2 пред8 тоб0ю: Да вни1детъ пред8 тS мlтва моS, приклони2 ќхо твоE къ молeнію моемY, Ћкw и3сп0лнисz ѕHлъ душA моS, и3 жив0тъ м0й ѓду прибли1жисz. Привмэнeнъ бhхъ съ низходsщими въ р0въ, бhхъ ћкw человёкъ без8 п0мощи, въ мeртвыхъ своб0дь: Ћкw ћзвенніи спsщіи во гр0бэ, и4хже не помzнyлъ є3си2 ктомY, и3 тjи t руки2 твоеS tриновeни бhша. Положи1ша мS въ р0вэ преисп0днэмъ, въ тeмныхъ и3 сёни смeртнэй. На мнЁ ўтверди1сz ћрость тво‰, и3 вс‰ в0лны тво‰ навeлъ є3си2 на мS. Ўдaлилъ є3си2 знaемыхъ мои1хъ t менE, положи1ша мS мeрзость себЁ, прeданъ бhхъ, и3 не и3схождaхъ. Џчи мои2 и3знемог0стэ t нищеты2, воззвaхъ къ тебЁ гDи, вeсь дeнь: воздёхъ къ тебЁ рyцэ мои2. Е#дA мeртвыми твори1ши чудесA; и3ли2 врaчеве воскресsтъ и3 и3сповёдzтсz тебЁ; Е#дA повёсть кто2 во гр0бэ ми1лость твою2, и3 и4стину твою2 въ поги1бели; Е#дA позн†на бyдутъ во тьмЁ чудесA тво‰, и3 прaвда твоS въ земли2 забвeннэй; И# ѓзъ къ тебЁ гDи, воззвaхъ, и3 ќтрw мlтва моS предвари1тъ тS. Вскyю гDи, tрёеши дyшу мою2; tвращaеши лицE твоE t менE; Ни1щъ є4смь ѓзъ, и3 въ трудёхъ t ю4ности моеS, вознeсъ же сz, смири1хсz, и3 и3знемог0хъ. На мнЁ преид0ша гнёви твои2, ўстрашє1ніz тво‰ возмути1ша мS. Њбыд0ша мS ћкw водA вeсь дeнь. њдержaша мS вкyпэ. Ўдaлилъ є3си2 t менE дрyга и3 и4скреннzго, и3 знaемыхъ мои1хъ t страстeй. ГDи б9е сп7сeніz моегw2, во дни2 воззвaхъ, и3 въ нощи2 пред8 тоб0ю. Да вни1детъ пред8 тS мlтва моS, приклони2 ќхо твоE къ молeнію моемY.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми; защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази. Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза. Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе. Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението? нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда? Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря. Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене? Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам. Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха, всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат. Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми.
Бlгослови2 душE моS гDа и3 вс‰ внyтрєннzz мо‰ и4мz с™0е є3гw2. Бlгослови2 душE моS гDа, и3 не забывaй всёхъ воздаsній є3гw2: Њчищaющаго вс‰ беззакHніz тво‰, и3сцэлsющаго вс‰ недyги тво‰: И#збавлsющаго t и3стлёніz жив0тъ тв0й, вэнчaющаго тS млcтію и3 щедр0тами: И#сполнsющаго во бlги1хъ желaніе твоE: њбнови1тсz ћкw џрлz ю4ность твоS. Творsй млcтыни гDь, и3 судьбY всBмъ њби6димымъ. СказA пути6 сво‰ мwmсeови, сыновHмъ ї}лєвымъ хотBніz сво‰. Щeдръ и3 млcтивъ гDь, долготерпэли1въ и3 многомлcтивъ. Не до концA прогнёваетсz, нижE въ вёкъ враждyетъ. Не по беззак0ніємъ нaшымъ сотвори1лъ є4сть нaмъ, нижE по грэхHмъ нaшымъ воздaлъ є4сть нaмъ. Ћкw по высотЁ нбcнэй t земли2, ўтверди1лъ є4сть гDь млcть свою2 на боsщихсz є3гw2. Е#ли1кw tстоsтъ вост0цы t з†падъ, ўдaлилъ є4сть t нaсъ беззакHніz н†ша. Ћкоже щeдритъ nтeцъ сhны, ўщeдри гDь боsщихсz є3гw2. Ћкw т0й познA создaніе нaше, помzнY, ћкw пeрсть є3смы2. Человёкъ, ћкw травA днjе є3гw2, ћкw цвётъ сeльный, тaкw њцвэтeтъ: Ћкw дyхъ пр0йде въ нeмъ, и3 не бyдетъ, и3 не познaетъ ктомY мёста своегw2. Млcть же гDнz t вёка и3 до вёка на боsщихсz є3гw2, и3 прaвда є3гw2 на сынёхъ сынHвъ, хранsщихъ завётъ є3гw2, и3 п0мнzщихъ зaпwвэди є3гw2, твори1ти |. ГDь на нб7си2 ўгот0ва пrт0лъ св0й, и3 цrтво є3гw2 всёми њбладaетъ. Бlгослови1те гDа вси2 ѓгGли є3гw2, си1льніи крёпостію, творsщіи сл0во є3гw2, ўслhшати глaсъ словeсъ є3гw2. Бlгослови1те гDа вс‰ си6лы є3гw2, слуги6 є3гw2, творsщіи в0лю є3гw2. Бlгослови1те гDа вс‰ дэлA є3гw2. На всsкомъ мёстэ вLчествіz є3гw2, бlгослови2 душE моS гDа. На всsкомъ мёстэ вLчествіz є3гw2, бlгослови2 душE моS гDа.
Благославяй, душо моя. Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя. Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост. Господ дава правда и съд на всички обидени. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове: защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония; както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му; благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му; благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя. Господа!
ГDи, ўслhши мlтву мою2, внуши2 молeніе моE во и4стинэ твоeй, ўслhши мS въ прaвдэ твоeй: И# не вни1ди въ сyдъ съ раб0мъ твои1мъ, ћкw не њправди1тсz пред8 тоб0ю всsкъ живhй. Ћкw погнA врaгъ дyшу мою2, смири1лъ є4сть въ зeмлю жив0тъ м0й: Посади1лъ мS є4сть въ тeмныхъ, ћкw мє1ртвыz вёка. И# ўны2 во мнЁ дyхъ м0й, во мнЁ смzтeсz сeрдце моE. Помzнyхъ дни6 дрє1вніz, поучи1хсz во всёхъ дёлэхъ твои1хъ, въ творeніихъ рукY твоє1ю поучaхсz. Воздёхъ къ тебЁ рyцэ мои2, душA моS ћкw землS безв0днаz тебЁ. Ск0рw ўслhши мS гDи, и3счезE дyхъ м0й: не tврати2 лицA твоегw2 t менE, и3 ўпод0блюсz низходsщымъ въ р0въ. Слhшану сотвори2 мнЁ заyтра млcть твою2, ћкw на тS ўповaхъ. Скажи2 мнЁ гDи, пyть, в0ньже пойдY, ћкw къ тебЁ взsхъ дyшу мою2. И#зми1 мz t вр†гъ мои1хъ, гDи, къ тебЁ прибэг0хъ, научи1 мz твори1ти в0лю твою2, ћкw ты2 є3си2 бGъ м0й. Д¦ъ тв0й бlгjй настaвитъ мS на зeмлю прaву. И$мене твоегw2 рaди гDи, живи1ши мS, прaвдою твоeю и3зведeши t печaли дyшу мою2: И# млcтію твоeю потреби1ши враги2 мо‰, и3 погуби1ши вс‰ стужaющыz души2 моeй, ћкw ѓзъ рaбъ тв0й є4смь. Ўслhши мS гDи, въ прaвдэ твоeй, и3 не вни1ди въ сyдъ съ раб0мъ твои1мъ. Ўслhши мS гDи, въ прaвдэ твоeй, и3 не вни1ди въ сyдъ съ раб0мъ твои1мъ. Д¦ъ тв0й бlгjй настaвитъ мS на зeмлю прaву.
Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам. Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме. Господи, от моите врагове; към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име. Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб. Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.
Ўповaніе нaше, гDи, слaва тебЁ.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже (три пъти)!
Упование наше, Господи, слава на Тебе!
Сщ7eнникъ: Ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: С мир на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ свhшнэмъ ми1рэ, и3 спасeніи дyшъ нaшихъ, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ ми1рэ всегw2 мjра, бlгостоsніи с™hхъ б9іихъ цRквeй, и3 соединeніи всёхъ, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ с™ёмъ хрaмэ сeмъ, и3 съ вёрою, бlгоговёніемъ и3 стрaхомъ б9іимъ входsщихъ в0нь, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ високопреwсвzщeннэйшемъ митрополjтэ нaшемъ [името] честнёмъ пресвЂтерствэ, во хrтЁ діaконствэ, њ всeмъ при1чтэ и3 лю1дехъ. гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ бlгочести1вомъ и3 хrтwлюби1вомъ на1шемъ нар0дэ и3 њ хrтwлюби1вомъ на1шемъ в0инствэ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ пособи1ти и3 покори1ти под8 н0зэ и4хъ всsкаго врагA и3 супостaта, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За да му помага Бог и да покори под нозете му всеки враг и противник, на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ грaдэ сeмъ, [њ с™ёй nби1тели сeй] всsкомъ грaдэ, странЁ, и3 вёрою живyщихъ въ ни1хъ, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях, на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ бlгорастворeніи воздyхwвъ, њ и3з8oби1ліи плодHвъ земнhхъ, и3 врeменэхъ ми1рныхъ, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ плaвающихъ, путешeствующихъ, недyгующихъ, стрaждущихъ, плэнeнныхъ, и3 њ спасeніи и4хъ. гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Њ и3збaвитисz нaмъ t всsкіz ск0рби, гнёва и3 нyжды, гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй, и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю благодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw подобaетъ тебЁ всsкаz слaва, чeсть, и3 поклонeніе, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
БGъ гDь, и3 kви1сz нaмъ, бlгословeнъ грzдhй во и4мz гDне.
Стjхъ №: И#сповёдайтесz гDеви. ћкw бlгъ, ћкw въ вёкъ млcть є3гw2. (Пс. 117:1)
Стjхъ в7: Њбышeдше њбыд0ша мS, и3 и4менемъ гDнимъ противлsхсz и5мъ. (Пс. 117:11)
Стjхъ G: Не ўмрY, но жи1въ бyду, и3 повёмъ дэлA гDнz. (Пс. 117:17)
Стjхъ д7: Кaмень, є3г0же небрег0ша зи1ждущіи, сeй бhсть во главY ќгла: t гDа бhсть сeй, и3 є4сть ди1венъ во nчесёхъ нaшихъ. (Пс. 117:22-23)
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна. (Пс. 117:1)
Стих 2: Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих. (Пс. 117:11)
Стих 3: Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни. (Пс. 117:17)
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни. (Пс. 117:22-23)
Разруши1лъ є3си2 кrт0мъ твои1мъ смeрть, tвeрзлъ є3си2 разб0йнику рaй: мmрон0сицамъ плaчь преложи1лъ є3си2, и3 ґпcлwмъ проповёдати повелёлъ є3си2: ћкw воскrлъ є3си2 хrтE б9е, дaруzй мjрови вeлію млcть.
С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносиците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост.
Дёлы возсіsвше правослaвіz, всE погаси1вше ѕлослaвіе, побэди1теліе побэдон0сцы бhсте, бlгочeстіемъ вс‰ њбогати1вше, цRковь вельми2 ўкраси1вше, дост0йнw њбрэт0сте хrтA бGа, дaрующаго нaмъ вeлію ми1лость.
Засияли с дела на православието, угасихте всяко злославие и станахте увенчани победители, с благочестието си обогатихте всичко, славно украсихте църквата, с достойните си молитви намерихте Христос Бог, Който дарява на всички голяма милост.
ТS ходaтайствовавшую сп7сeніе р0да нaшегw, воспэвaемъ бцdе дв7о: пл0тію бо t тебE воспріsтою сн7ъ тв0й, и3 бGъ нaшъ, кrт0мъ воспріи1мъ стrть, и3збaви нaсъ t тли2 ћкw чlвэколю1бецъ.
Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw твоS держaва, и3 твоE є4сть цrтво, и3 си1ла, и3 слaва, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата, и славата, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Жи1знь во гр0бэ возлежaше, и3 печaть на кaмени надлежaше, ћкw цRS спsща в0ини стрежaху хrтA: и3 ѓгGли слaвлzху ћкw бGа безсмeртна, жєнh же взывaху: воскRсе гDь, подаS мjрови вeлію млcть.
Стjхъ: Воскrни2 гDи б9е м0й, да вознесeтсz рукA твоS, не забyди ўб0гихъ твои1хъ до концA. (Пс. 9:33)
Триднeвнымъ погребeніемъ твои1мъ плэни1вый смeрть, и3 и3стлёвша человёка живон0снымъ востaніемъ твои1мъ воскRси1вый хrтE б9е, ћкw чlвэколю1бецъ, слaва тебЁ.
Животът беше положен в гроба и печат беше сложен на камъка, като спящ цар воините пазеха Христос, а ангелите Го славеха като безсмъртен Бог, жените пък викаха: възкръсна Господ, дарявайки на света велика милост.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)
С Твоето тридневно погребение Ти плени смъртта и чрез живоносното Си възкресение Ти възкреси покварения човек, защото си човеколюбив, Христе Боже, слава на Тебе!
Слaва, и3 нhнэ, бGор0диченъ: Распeншагосz нaсъ рaди, и3 воскrшаго хrтA бGа нaшего, и3 низложи1вшаго смeрти держaву, непрестaннw моли2 бцdе дв7о: да сп7сeтъ дyшы нaшz.
Слава, и сега, Богородичен: Разпънатият заради нас и възкръсналият Христос, нашия Бог, и съборилият властта на смъртта, непрестанно моли, Богородице Дево, да спаси нашите души.
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw бlгъ и3 чlвэколю1бецъ бGъ є3си2, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Запечaтану гр0бу, жив0тъ t гр0ба возсіsлъ є3си2 хrтE б9е: и3 двeремъ заключє1ннымъ, ў§нкHмъ предстaлъ є3си2 всёхъ воскrніе, д¦ъ прaвый тёми њбновлsz нaмъ, по вели1цэй твоeй млcти.
Стjхъ: И#сповёмсz тебЁ гDи, всёмъ сeрдцемъ мои1мъ, повёмъ вс‰ чудесA тво‰. (Пс. 9:2)
На гр0бъ течaху жєны2, со слезaми мЂра носsщz: и3 в0инwмъ стрегyщымъ тS всёхъ цRS, глаг0лаху къ себЁ: кто2 tвали1тъ нaмъ кaмень; воскRсе вели1ка совёта ѓгGлъ, попрaвый смeрть: всеси1льне гDи, слaва тебЁ.
При запечатан гроб си изгрял от гроба, Христе Боже, Който си Живот, и при заключени врати се яви на учениците, Възкресение за всички, като чрез тях Ти обнови правия дух в нас по великата Си милост.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс. 9:2)
Със сълзи жените бързаха към гроба, носейки миро, и понеже войници те пазеха, Царю на всичко, те си казваха една на друга: кой ще ни отвали камъка? Възкръсна Ангелът на великия съвет, като потъпка смъртта. Всесилни Господи, слава на Тебе!
Слaва, и3 нhнэ, бGор0диченъ: Рaдуйсz бlгодaтнаz бцdе дв7о, пристaнище и3 предстaтельство р0да человёческагw, и3з8 тебe бо воплоти1сz и3збaвитель мjра: є3ди1на бо є3си2 м™и и3 дв7а, при1снw бlгословeна и3 препрослaвлена. моли2 хrтA бGа ми1ръ даровaти всeй вселeннэй.
Слава, и сега, Богородичен: Радвай се, благодатна Богородице Дево, пристанище и застъпнице на човешкия род, чрез тебе се въплъти Избавителя на света, защото единствено ти си Майка и Девица, винаги благославяна и много прославяна. Моли Христос Бог да дарува мир на цяла вселена!
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ. (Пс.118:12)
ЃгGльскій соб0ръ ўдиви1сz, зрS тебE въ мeртвыхъ вмэни1вшасz, смeртную же сп7се, крёпость разори1вша, и3 съ соб0ю ґдaма воздви1гша, и3 t ѓда вс‰ своб0ждша.
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ.
Почто2 мЂра съ млcтивными слезaми, q ў§нцы растворsете; блистazйсz во гр0бэ ѓгGлъ мmрон0сицамъ вэщaше: ви1дите вы2 гр0бъ, и3 ўразумёйте, сп7съ бо воскRсе t гр0ба.
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ.
Ѕэлw2 рaнw мmронHсицы течaху ко гр0бу твоемY рыдaющыz, но предстA къ ни6мъ ѓгGлъ, и3 речE: рыдaніz врeмz престA, не плaчите, воскRсeніе же ґпcлwмъ рцhте.
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ.
МmронHсицы жєны2 съ мЂры пришeдшz ко гр0бу твоемY сп7се, рыдaху, ѓгGлъ же къ ни6мъ речE, глаг0лz: что2 съ мeртвыми живaго помышлsете; ћкw бGъ бо воскRсе t гр0ба.
Слaва, трbченъ: Поклони1мсz nц7Y, и3 є3гw2 сн7ови, и3 с™0му д¦у, с™ёй трbцэ во є3ди1номъ существЁ, съ серафjмы зовyще: с™ъ, с™ъ, с™ъ є3си2 гDи.
И# нhнэ, бGор0диченъ: Жизнодaвца р0ждши, грэхA дв7о ґдaма и3збaвила є3си2, рaдость же є4vэ въ печaли мёсто подалA є3си2: пaдшыz же t жи1зни, къ сeй напрaви, и3з8 тебE воплоти1выйсz бGъ и3 чlвёкъ.
Ґллилyіа, ґллилyіа, ґллилyіа, слaва тебЁ б9е. Три1жды.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! (Пс.118:12)
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава, Троичен: Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега, Богородичен: Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (три пъти)
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw бlгослови1сz и4мz твоE, и3 прослaвисz цrтво твоE, nц7A, и3 сн7а, и3 с™aгw д¦а, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
И$же нaшъ зрaкъ воспріeмый, и3 претерпёвый кrтъ пл0тски, сп7си1 мz воскrніемъ твои1мъ хrтE б9е, ћкw чlвэколю1бецъ.
Приемайки нашия образ и по плът претърпял кръста, Христе Боже, спаси ме чрез Твоето възкресение, защото си човеколюбив.
Плёнъ сіHнь t лeсти њбрати1въ, и3 менE сп7се, њживи2, и3з8имaz раб0тныz стрaсти.
Въ ю4гъ сёzй скHрби пHстныz со слeзами, сeй рaдостныz п0жнетъ руко‰ти присноживопитaніz.
Слaва, и3 нhнэ: С™hмъ д¦омъ и3ст0чникъ б9eственныхъ сокр0вищъ, t негHже премyдрость, рaзумъ, стрaхъ: томY хвалA и3 слaва, чeсть и3 держaва.
Пленения Сион си върнал от измамата, Спасителю, и мене оживи, като ме освободиш от робството на страстите.
Който сее скърби с пост и сълзи на юг, ще пожъне радостни снопи за вечния живот.
Слава, и сега: В Светия Дух е изворът на божествените съкровища, от Него е премъдрост, разум и страх; за Него са похвала и слава, чест и власт.
Ѓще не гDь сози1ждетъ д0мъ душeвный, всyе труждaемсz: рaзвэ бо тогw2 ни дэsніе, ни сл0во совершaетсz.
ПлодA чрeвна, с™jи д¦одви1жнw прозzбaютъ nтeчєскаz пред†ніz, сн7оположeніz.
Слaва, и3 нhнэ: С™hмъ д¦омъ, всsчєскаz є4же бhти и4мутъ: прeжде бо всёхъ бGъ, всёхъ гDьство, свётъ непристyпенъ, жив0тъ всёхъ.
Ако Бог не изгражда дома на душата, напразно се трудим, защото без Него нито дело, ни слово се изпълва.
Чрез плода на утробата (на св. Богородица) светците, движени от Духа, развиват отеческото учение за осиновяването (на човеците от Бога).
Слава, и сега: Чрез Светия Дух всичко получава битие, защото Той е Бог преди всичко, Господар на света, непристъпна светлина и живот на всичко.
Боsщіисz гDа, пути6 животA њбрётше, нhнэ и3 при1снw ўбlжaютсz слaвою нетлённою.
Џкрестъ трапeзы твоеS, ћкw стeбліе ви1дz и3сч†діz тво‰, рaдуйсz и3 весели1сz, приводS сі‰ хrт0ви °пастыреначaльнику° (пастыреначaльниче).
Слaва, и3 нhнэ: С™hмъ д¦омъ глубинA даровaній, богaтство слaвы, судeбъ глубинA вeліz: є3динослaвенъ nц7Y, и3 сн7у, служи1мь бо.
Които се боят от Господ, като намериха пътя на живота, сега и винаги биват облажавани с нетленна слава.
Когато гледаш около трапезата си твоите потомци като леторасли, радвай се и се весели, като ги водиш при Пастиреначалника Христос.
Слава, и сега: От Светия Дух са множеството дарования, богатството на славата, голямата задълбоченост на отсъдите, защото Той е с равна слава с Отец и Син, затова Го почитаме.
Прокjменъ, глaсъ з7: Воскrни2 гDи б9е м0й, да вознесeтсz рукA твоS, не забyди ўб0гихъ твои1хъ до концA. (Пс. 9:33)
Стjхъ: И#сповёмсz тебЁ гDи, всёмъ сeрдцемъ мои1мъ. (Пс. 9:2а)
Прокимен, глас 7: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Пс. 9:33)
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце. (Пс. 9:2а)
Їрм0съ: Мaніемъ твои1мъ на земнhй w4бразъ преложи1сz, прeжде ўдоборазливaемое водн0е є3стество2 гDи: тёмже нем0креннw пэшешeствовавъ ї}ль, поeтъ тебЁ пёснь побёдную.
Припёвъ: Слaва гDи, с™0му воскrнію твоемY.
Њсуди1сz смeртное мучи1тельство дрeвомъ, непрaведною смeртію њсуждeну ти2 гDи: tню1дуже кнsзь тьмы2 тебЁ не њдолёвъ, прaведнw и3згнaнъ бhсть.
Ѓдъ тебЁ прибли1жисz, и3 зубы2 не возм0гъ стeрти тёло твоE, челюстьми2 сокруши1сz. tню1дуже сп7се, бwлёзни разрyшъ смє1ртныz, воскrлъ є3си2 триднeвенъ.
БGор0диченъ: Разрэши1шасz бwлёзни прамaтере є4vы: болёзни бо и3збэжaвше, неискусомyжнw родилA є3си2. tню1дуже ћвэ бцdу, пречcтаz, вёдуще тS, вси2 слaвимъ.
Ирмос: Чрез Твоето призоваване, в присъщата твърдост на земята се претвори преди лесноразливащото се водното естество, Господи, затова Израил премина пеша по сухо като пееше победна песен на Тебе.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Тиранията на смъртта беше осъдена чрез (кръстно) дърво, когато Ти беше неправедно осъден на смърт, Господи; затова князът на тъмнината справедливо беше изгонен, без да има власт над Тебе.
Адът се приближи до Тебе и неможейки да стрие със зъби тялото Ти, счупи челюсти. Затова, Спасителю, Ти сложи край на мъките на смъртта, възкръсна на третия ден.
Богородичен: Мъките на прамайката Ева свършиха, защото ти, не изпитвайки мъки, роди безмъжно. Затова, признавайки те за Богородица, всички те славим, Пречиста.
КанHнъ с™aгw ґfанaсіа, є3гHже краегранeсіе: Ґfанaсій хвалA правослaвіz бhсть. Творeніе fеофaново.
Їрм0съ: Колесницегони1телz фараHнz погрузи2, чудотворsй и3ногдA мwmсeйскій жeзлъ, кrтоwбрaзнw порази1въ, и3 раздэли1въ м0ре, ї}лz же бэглецA, пэшех0дца спасE, пёснь бGови воспэвaюща.
Припёвъ: С™hй ґfанaсіе, моли2 бGа њ нaсъ.
Ґfанaсію приносS похвалY, ћкw добродётель бlгохвалS къ бGу приношY пaче похвалeніе, t негHже человёкwмъ дадeсz достохвaльно даровaніе добродётели, є3sже бhсть њдушевлeнъ џбразъ и3 печaть.
БGомyдріz бhлъ є3си2 и3сп0лненъ, и3 пaче с0лнца ѓгGльскимъ, блажeнне, житіeмъ њблистaвъ нhнэ, препод0бне, превозшeлъ є3си2 похвaлъ зак0ны, ±же t нaсъ: но пріими2, џ§е, ѓще и3 не по дост0инству похвалsемый.
Достод0лжнw ќбw пёснь плетeмъ, въ слaвнэй твоeй пaмzти, но лишaющесz величaйшихъ, ґfанaсіе, по дост0инству пёсней твои1хъ, пр0симъ прощeніе нaмъ дaти и3 nби1льную благодaть тоб0ю д¦а.
Ю$ношски плотски1хъ страстeй и3грaніе ўмертви1лъ є3си2, въ ю4ности твоeй стzжaвъ мyдрость стaрческую и3 и3 бlгостоsнную, ґfанaсіе блажeнне: премyдрости бо желaніемъ вс‰ ч{вства ўпрaвилъ є3си2.
БGор0диченъ: Пресл†внаz возглаг0лашасz њ тебЁ въ р0дэхъ родHвъ, бGа сл0ва во чрeвэ вмэсти1вшаz, чистa же пребhвши, бцdе мRjе. тёмже тS вси2 почитaемъ по бз7э предстaтельство нaше.
Канон на свети Атанасий (превод ИЖД), чието краестрочие е: Атанасий беше възхвала на православието. Творение на преп. Теофан Начертани.
Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.
Припев: Свети Атанасие, моли Бога за нас!
Принасяйки похвала за Атанасий, все едно възхвалявам добродетелта и възнасям особена хвала на Бога, защото от Него той бе даден на хората, като дар на похвални добродетели, на които стана техен жив образ и печат.
Изпълен с богопознание и сияещ с живота и делата си по-силно от слънцето, преподобни, ти надмина нашите възможности за похвала, но приеми, отче, тази макар и не по достойнство похвала.
По дълг плетем тази песен за твоя слава и памет, затова, Атанасие, не ни лишавай от твоите възвишени и достойни песни, но те молим да ни дадеш прошка и чрез тебе изобилната благодат на Духа.
Умъртвил си младежките си телесни похоти, в младостта си придоби примерната мъдрост на старците, блажени Атанасие, с желанието си за Премъдростта, напътства всичките си сетива.
Богородичен: Красиви думи са казани за тебе във всички поколения, защото ти прие Бог-Слово в утробата си, и остана чиста, Богородице Марийо, затова всички те почитаме като наша застъпница пред Бога.
Їрм0съ: Въ начaлэ нб7сA всеси1льнымъ сл0вомъ твои1мъ ўтверждeй гDи сп7се, и3 вседётельнымъ и3 б9іимъ д¦омъ всю2 си1лу и4хъ, на недви1жимэмъ мS кaмени и3сповёданіz твоегw2 ўтверди2.
Ты2 возшeдъ на дрeво, њ нaсъ болёзнуеши в0лею бlгоутр0бне сп7се, и3 терпи1ши ћзву, примирeніz ходaтайственну, и3 сп7сeніz вBрнымъ: є4юже твоемY млcтиве, вси2 примири1хомсz роди1телю.
Тh мz њчи1стивъ t ћзвы, душeю ўsзвленнаго ѕмjевымъ ўгрызeніемъ хrтE, и3 показaлъ є3си2 свётъ, во тьмЁ дрeвле мнЁ слежaщу и3 во тлёніи: кrт0мъ бо во ѓдъ сошeдъ, менE совоскRси1лъ є3си2.
БGор0диченъ: Неискусомyжныz твоеS м™ре мольбaми ми1ръ мjрови подaждь, сп7се, и3 несказaнныz твоеS слaвы славосл0вzщыz тS спод0би.
Ирмос: В началото си утвърдил небето, чрез Твоето всесилно Слово, Господи Спасителю, и чрез вседействения и Божествен Дух, цялото им войнство. На непоклатимия камък на Твоето изповедание ме утвърди.
Изкачвайки се на дървото (на кръста), заради нас доброволно приемаш мъки, милостиви Спасителю, и търпиш рана, станала причина за мир и спасение на вярващите: чрез нея всички ние, Милостиви, се помирихме с Твоя Родител.
Ти ме очисти от раната, нанесена на душата от ухапването на змея, Христе, и когато в древността живеех в тъмнината и тлението, Ти ми показа светлината, защото Ти слезе в ада чрез кръста, и със Себе Си ме издигна.
Богородичен: Чрез молитвите на Твоята непознала мъж Майка, дай мир на света, Спасителю, дай на страната ни победа над чуждите врагове, и удостой с Твоята неизказана слава тези, които Те прославят.
Їрм0съ: Ўтверждeй въ начaлэ нб7сA рaзумомъ, и3 зeмлю на водaхъ њсновaвый, на кaмени мS, хrтE, зaповэдей твои1хъ ўтверди2: ћкw нёсть свsтъ, пaче тебє2, є3ди1не человэколю1бче.
Њчи1стивъ t всsкіz сквeрны дyшу же и3 тёло, ґfанaсіе, хрaмъ показaлсz є3си2 дост0йнw бжcтвенъ. тёмже трbцы и3сполнeніе почи2 въ тебЁ, свzщеннотаи1нниче всебlжeнне.
Твою2 дyшу, ћкоже желaше, ўтёшителева бlгодaть, t страстeй њчищeну њбрётши, ћвэ въ нeй дBйствіz показyетъ, и3 пресвётло свэти1ло, џ§е, мjру тS полагaетъ.
Свzти1тельства ќбw прaвило свzти1телємъ показaлсz є3си2, дётельнагw же подписaніе житіS, сл0во же твоE ћснw, видёніz џбразъ, премyдре, бGосл0віz же твоегw2 предёлъ ўчeніz kви1сz.
БGор0диченъ: Херувjмwвъ и3 серафjмwвъ превhшши показaласz є3си2, бцdе: тh бо є3ди1на пріsла є3си2 невмэсти1маго бGа во твоeмъ чрeвэ, несквeрнаz. тёмже вёрніи тS вси2 пёсньми, чcтаz, ўблажaемъ.
Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Очистил душата и тялото си, Атанасие, от всички нечистотии, стана достоен божествен храм, затова пълнотата на Троицата почива в тебе, всеблажени пазителю на Божиите тайни.
Благодатта на Утешителя намери твоята душа, както желаеше, очистена от страстите и чрез нея направи явни делата ти и те даде на света, отче, като сияещ навред светилник.
Като светител ти се показа правило за святост, защото животът ти стана пример за действие, а словото ти, мъдри, беше ясен образец за съзерцанието и учението ти яви широтата на твоето богословие.
Богородичен: Ти стана по-висша от херувимите и серафимите, Богородице, защото само ти си приела невместимия Бог в утробата си, Неопетнена, затова всички ние, верните, те облажаваме с песни, Чиста.
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw ты2 є3си2 бGъ нaшъ, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Кондaкъ, глaсъ в7. Под0бенъ: Кровeй твои1хъ:
Правослaвіz насади1въ ўчє1ніz, ѕлослaвіz тeрніе и3зсёклъ є3си2, ўмн0живъ сёмz вёры њдождeніемъ д¦а, препод0бне: тёмже тS поeмъ, ґfанaсіе.
Сэдaленъ, ґfанaсіа, глaсъ G. Под0бенъ: КрасотЁ дёвства:
Ћкоже пред8wпредэли2 предвоззвaвый тS, безсмeртіz ты2 пред8wбражeніе бhлъ є3си2, ћкw ўмертви1въ благочeстнw ѓрієва мудров†ніz: невреди1мь бо бhлъ є3си2 и4стины поб0рникъ, џ§е ґfанaсіе, правослaвныхъ похвало2. тёмже тS по д0лгу пою1ще, совершaемъ бжcтвенную пaмzть твою2.
Слaва, и3 нhнэ, бGор0диченъ:
Недомhсленно и3 непостижи1мо є4сть, вLчце бGорaдованнаz, є4же содёланное њ тебЁ стрaшное б9іе тaинство, и4бо неwб8имeннаго зачeнши родилA є3си2, пл0тію њбложeна t пречcтыхъ кровeй твои1хъ: є3г0же всегдA, чcтаz, ћкw сн7а твоего2 моли2, спасти1сz душaмъ нaшымъ.
Кондак, глас 2. Подобен: Крове́й Твои́х:
Като си насадил православното учение, изсякъл си тръните на злославието, умножил си семето на вярата, като си го оросил с Духа, преподобни, затова и те възпяваме, Атанасие.
Седален на св. Атанасий, глас 3. Подобен: Красоте́ де́вства:
Както предопредели Този, Който пръв те призова, ти стана предобраз на безсмъртието, защото с правоверие умъртви Ариевите мъдрувания, и остана невредим поборник за истината, отче Атанасие, похвало за православните. Затова те възпяваме както подобава, като празнуваме твоята Божествена памет.
Слава, и сега, Богородичен:
Непостижимо и непонятно е, Богозарадвана Владичице, извършеното над тебе дивно Божие тайнство, защото ти зачена и роди Необхватния, облечен в тяло от пречистата ти кръв; Него винаги моли, Чиста, като твой Син, да спаси душите ни.
Їрм0съ: Џ§а нёдра не њстaвль, и3 сошeдъ на зeмлю хrтE б9е, тaйну ўслhшахъ смотрeніz твоегw2, и3 прослaвихъ тS є3ди1не чlвэколю1бче.
Сво‰ плещи2 дaвъ, и4же t дв7ы вопл0щьсz, на р†ны, рабY прегрэши1вшу, біeнъ бывaетъ вLка непови1ненъ, разрэшaz мо‰ согрэшє1ніz.
Предстоsвъ суди1щу судjй законопрестyпныхъ, ћкw њсуди1мый °пови1ненъ бывaетъ° (и3стzзyетсz), и3 заушaетсz брeнною рук0ю, создaвый человёка ћкw бGъ, и3 судsй прaведнw земли2.
БGор0диченъ: Ћкw вои1стинну м™и б9іz, творцA твоего2 и3 сн7а моли2, къ сп7си1тельному напрaвити мS пристaнищу всенепор0чнаz слaвнагw є3гw2 хотёніz.
Ирмос: Като не остави лоното на Отца, Ти слезе на земята, Христе Боже! Чух за тайната на Твоя промисъл (да спасиш всички) и Те прославих, единствен Човеколюбче.
Въплътеният от Девата даде гърба си за у̀дари, рабът съгреши, а невинният Владика е бит, за да се простят греховете ми.
Този, Който беше изправен пред съд, признат за виновен от законопрестъпни съдии, и удрян от смъртна ръка, е Този, Който като Бог е направил човека, и съди справедливо земята.
Богородичен: Като истинска Божия Майка, моли се на Твоя Създател и Син, да ме насочи към спасителното пристанище на Своята славна воля, Всенепорочна.
Їрм0съ: Ты2 моS крёпость, гDи, ты2 моS и3 си1ла, ты2 м0й бGъ, ты2 моE рaдованіе, не њстaвль нёдра џ§а, и3 нaшу нищетY посэти1въ. тёмъ съ прbр0комъ ґввакyмомъ зовy ти: си1лэ твоeй слaва, человэколю1бче.
ВсE тебЁ вдохнY живон0сное дыхaніе съ высоты2, пeрвэе пришeдшее бGолёпнw д¦а хrт0ва въ г0рницэ, и3 ўченики2 насhщшее, ґпcла тS показA тринадесsтаго, џ§е, правослaвную вёру проповёдающаго.
Ты2 бжcтвенною рeвностію ѕэлw2 распалsемь, въ соб0рэ спос0бствуz, и3 прeжде є4же соверши1тисz тебЁ предсэдaтелю, въ нікeи проповёдуеши є3диносyщное: тёмже цRкве хrт0съ пастыреначaльника и3 ўчи1телz тS поставлsетъ.
Вручeна и3мёz цRкHвнаz корми6ла t промышлeніz б9eственнагw, ґfанaсіе, є3ретікHвъ душеврє1днаz вс‰ љзыкобHліz, ћкоже нёкаz сэки1ра посёклъ є3си2, и3скоренsz ћкоже тeрніе, и3 сёмz сл0ва напаsz, мyдрэ воздёлалъ є3си2.
T твоегw2 љзhка џгненнагw сожжeсz ѓріево ср0дное раздэлeніе и3 сліsніе савeлліево, ±же t безмёріz ѕлA, и3 къ нечeстію є3диночeстна, и3 всsкое съ ни1ми хулeніе є3ретjческое, q ґfанaсіе!
БGор0диченъ: Ты2 вёрныхъ похвалA є3си2, безневёстнаz, ты2 предстaтельница, ты2 и3 прибёжище хrтіaнъ, стэнA и3 пристaнище: къ сн7у бо твоемY мольбы6 н0сиши, всенепор0чнаz, и3 спасaеши t бёдъ, вёрою и3 люб0вію бцdу чcтую тS знaющыz.
Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.
В тебе беше целият животворящ полъх на Христовия Дух, Който някога свише божествено вдъхнови учениците в горницата и ги изпълни; Той те показа като тринадесети апостол, отче, който проповядва православната вяра.
Силно разпален от божествена ревност, на събора в Никея се бори, и дори преди да те поставят за архиепископ ти проповядваше Единосъщния, затова Христос те постави за пастиреначалник и учител на Църквата.
По Божи промисъл ти е връчено църковното кормило, Атанасие, и ти като секира посече всички душевредни хули на еретиците, изкоренявайки ги като тръни, и мъдро си напоил и отгледал семето на словото.
Твоят огнен език, Атанасие, изпепели ариевото чудовищно разделение и савелиевото сливане, тези противоположни злини, но равни по нечестие, а с тях и всяко еретическо богохулство.
Богородичен: Ти, Безневестна, си похвала на верните, ти си застъпница и си прибежище на християните, стена и пристанище, защото възнасяш молитви на твоя Син, Всенепорочна, и спасяваш от беди всички, които с вяра и любов като Богородица чиста те знаят.
Їрм0съ: Н0щь не свэтлA невBрнымъ хrтE, вBрнымъ же просвэщeніе въ слaдости словeсъ твои1хъ: сегw2 рaди къ тебЁ ќтренюю, и3 воспэвaю твоE б9ество2.
За тво‰ рабы6 продаeшисz хrтE, и3 по лани1тэ ўдарeніе терпи1ши, своб0дэ ходaтайственно пою1щымъ: къ тебЁ ќтренюю, и3 воспэвaю твоE б9ество2.
Б9eственною твоeю си1лою хrтE, нeмощію плотск0ю крёпкаго низложи1лъ є3си2, и3 побэди1телz мS смeрти, сп7се, воскrніемъ показaлъ є3си2.
БGор0диченъ: БGа родилA є3си2 м™и чcтаz, воплощeннаго и3з8 тебE бGолёпнw всепётаz: понeже не познaла є3си2 мyжеска п0ла, но t с™aгw раждaеши д¦а.
Ирмос: Нощ без светлина за невярващите, а за вярващите – просветление в насладата от твоите слова, Христе. Затова от зори се стремя към Тебе и възпявам Твоето Божество.
Заради Своите раби се продаваш, Христе, и понасяш удари по лицето, които носят свобода за нас, които Те възпяваме: от зори се стремя към Тебе и възпявам Твоето Божество.
С Твоята божествена сила, Христе, чрез немощта на плътта си повалил силния (дявола), и чрез възкресението Си, Спасителю, ме направи победител на смъртта.
Богородичен: Майко чиста, ти роди Бога, въплътен от тебе подобаващо на Бог, Всевъзпявана. Ти не познаваше мъж, но от Святия Дух си заченала.
Їрм0съ: Вскyю мS tри1нулъ є3си2 t лицA твоегw2, свёте незаходи1мый, и3 покрhла мS є4сть чуждaz тмA nкаsннаго; но њбрати1 мz, и3 къ свёту зaповэдей твои1хъ пути6 мо‰ напрaви, молю1сz.
ХrтA и3мёz глаг0люща, џ§е, во nргaнэ доброглaснэмъ љзhка твоегw2, посрами1лъ є3си2 ќбw јдwлwвъ напи1саннw є4ресь, заблуждє1нныz наставлsz, и3 њбращaz ко и4стинному бGу, ґfанaсіе.
Губи1тєльныz є4рєси вс‰, џ§е, и3з8wбличи1лъ є3си2 словесы2 и3 писaньми, разли1чную лeсть и3згонsz мyдрыми показaньми и3зъ вселeнныz, ўzснsz невоспротивосл0внэ правослaвную вёру, блажeнне.
ТS ўчи1телz вои1стинну вели1ка ўчи1телей мyдрыхъ, ґfанaсіе, нелeстнw сказyетъ, и3 со ґпcлы причтE цRковь хrт0ва, џ§е, и3з8zвлsюща непор0чное сл0во вёры.
БGор0диченъ: М™рнее дерзновeніе къ сн7у твоемY стzжaвши, всечcтаz, ср0днагw промышлeніz нaшегw не прeзри, м0лимсz: ћкw тS и3 є3ди1но хrтіaне ко вLцэ њчищeніе ми1лостивно предлагaемъ.
Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.
Като имаше Христос да говори, отче Атанасие, чрез органа на твоя език, посрамил си идолоподобната ерес, наставляваше заблудените и ги обръщаше към истинския Бог.
Блажени отче, ти изобличи всички пагубни ереси с думи и писания, и всякакви измами си изгонил от вселената с мъдри примери, и си обяснил безпрекословно православната вяра.
Отче Атанасие, Църквата Христова с право те нарича велик и мъдър учител и те причислява към апостолите, защото точно си изложил учението на вярата.
Богородичен: Като придоби майчинско дръзновение към твоя Син, Всечиста, молим те да не презираш нашите човешки недъзи, защото тебе, като единствено очищение пред Владиката ние, християните, милостиво предлагаме.
Їрм0съ: Плaвающаго въ молвЁ житeйскихъ попечeній, съ кораблeмъ потоплsема грэхи2, и3 душетлённому ѕвёрю приметaема, ћкw їHна хrтE, вопію1 ти: и3з8 смертон0сныz глубины2 возведи1 мz.
Воспоминaху тS заключє1нныz во ѓдэ дyшы, и3 њстaвльшыzсz првdныхъ, и3 t тебE сп7сeніz молsхусz: є4же кrт0мъ хrтE, п0далъ є3си2 преиспHднимъ, пришeдъ ћкw бlгоутр0бенъ.
Ко њдушевлeнному твоемY и3 нерукотворeнному хрaму, разрушeну бhвшу страдaньми, воззрёти пaки ли1къ ґпcльскій tчazсz: но пaче надeжды покл0ньсz, воскрeсша повсю1ду проповёда.
БGор0диченъ: Неизречeннагw ржcтвA твоегw2 всенепор0чнагw w4бразъ, дв7о бGоневёстнаz, и4же нaсъ рaди, кто2 t человBкъ сказaти возм0жетъ; ћкw бGъ неwпи1саннэ, сл0во соедини1всz тебЁ, пл0ть и3з8 тебE бhсть.
Ирмос: Потъващ сред вълнението на житейски грижи, потапян от плаващите с мене грехове и поразен от душегубния звяр, аз като Йона викам към Тебе, Христе: изведи ме от смъртоносните дълбини!
Заключените в ада и изнемогващите души на праведниците си спомниха за Тебе и се молеха за спасение от Тебе, което Ти, Христе, дарува чрез кръста, слизайки в подземните места като милостив.
Към Твоя одушевен и неръкотворен храм, разрушен от страдания, не се надяваше да погледне отново ликът на апостолите; тогава над всяка надежда, Те видяха възкръснал, и като Ти се поклониха, навсякъде Те проповядваха.
Богородичен: Кой от хората може да обясни всенепорочният образ на неизказаното раждане от тебе, което стана за нас, Дево, Божия невесто? Защото Бог Слово, неизразимо съединен с тебе, стана плът чрез тебе.
Їрм0съ: Њчи1сти мS, сп7се, мнHга бо беззакHніz мо‰, и3 и3зъ глубины2 ѕHлъ возведи2, молю1сz: къ тебё бо возопи1хъ, и3 ўслhши мS, б9е спасeніz моегw2.
Чуждaгw сёмене сёzтель kви1всz ґполлінaрій, зeмнагw словесE и3 ўмA, хrт0во вочеловёченіе крёпкw и3з8wбличи1сz t тебє2, всебlжeнне, ћкоже несмhсленъ и3 ўмоврeденъ.
Течeній словeсныхъ, и3зліsнныхъ и3зъ ўстeнъ твои1хъ, ћкw и3зъ и3ст0чника приснотекyщагw благодaти, прпdбне, сладчaйшыz мeда, ћкw t nкрjна в0ды вёрніи почерпaемъ.
Диви1тсz всsкъ твои1мъ, џ§е, влёпоту списaніємъ м{дрымъ, любезновмэщaz, хотsщыz прозzбaти є4рєси прови1дz, tвращaємыz t тебє2 прbр0чески.
БGор0диченъ: Да и3збaвимсz t лю1тыхъ прегрэшeній мольбaми твои1ми, бGороди1тельнице чcтаz: и3 да получи1мъ, всечcтаz, б9eственнагw њсіsніz и3зъ тебє2 неизречeннw воплощeннагw сн7а б9іz.
Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.
Аполинарий стана сеяч на чуждо семе, на човешка наука и мислене, а учението му за човешкото естество на Христос беше силно изобличено от тебе, всеблажени, като неразумно и плод на увреден ум.
Реките на твоите слова, изляти от устата ти, са като неизчерпаем извор на благодат, преподобни, по-сладки от мед, така че, верни, да почерпим като вода от чаша.
С право всеки се диви, отче, на твоите писания, когато мъдро вникне в тях и съзре колко пророчески предварително са оборени ересите, които щяха да възникнат.
Богородичен: Да се избавим от големи грехове чрез твоите молитви, Богородителко чиста, и да получим, Пречиста, божественото сияние на неизказано въплътения от тебе Син Божи.
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Тh бо є3си2 цRь ми1ра, и3 сп7съ дyшъ нaшихъ, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
Кондaкъ, глaсъ з7: Не ктомY держaва смeртнаz возм0жетъ держaти человёки: хrт0съ бо сни1де сокрушaz и3 разорsz си6лы є3S. свzзyемь бывaетъ ѓдъ, прbр0цы соглaснw рaдуютсz: предстA, глаг0люще, сп7съ сyщымъ въ вёрэ, и3зыди1те вёрніи въ воскrніе.
Кондак, глас 7: Вече няма да може силата на смъртта да държи хората, защото Христос слезе смазвайки и разрушавайки нейните сили. Адът е вързан, пророците заедно се радват: „Яви се, – казват те, – Спасителят на онези, които са във вярата; излезте, верни, за възкресение!“
Јкосъ: Вострепетaша д0лэ преиспHднzz днeсь, ѓдъ и3 смeрть є3ди1нагw t трbцы: землS поколебaсz, врaтницы же ѓдовы ви1дэвше тS ўжас0шасz: всs же твaрь со прbр0ки рaдующисz поeтъ тебЁ побёдную пёснь, и3збaвителю бGу нaшему, разруши1вшему нhнэ смeртную си1лу. да воскли1кнемъ и3 возопіи1мъ ко ґдaму, и3 къ сyщымъ и3з8 ґдaма: дрeво сего2 пaки введE. и3зыди1те вёрніи въ воскrніе.
Икос: Преизподнята затрепери днес под земята, ада и смъртта пред Единия от Троицата; земята се разклати, а вратите на ада, като Те видяха, се уплашиха; и цялото творение, заедно с пророците пее, като се радва, победна песен на Тебе – Избавителят, нашия Бог, Който сега унищожи силата на смъртта. Да възкликнем и да извикаме към Адам и на тези, които са от Адам: „Дървото на кръста ви донесе това спасение. Излезте, верни, за възкресение!“
Мёсzца тогHже въ }i-й дeнь пaмzть прaзднуемъ и4же во с™hхъ, nтє1цъ нaшихъ ґfанaсіа и3 кmрjлла, ґрхіепcкопwвъ ґлеxандрjйскихъ, и3 їwакjма патріaрха тeрновскаго: тёхъ моли1твами, хrтE б9е, поми1луй и3 сп7си2 нaсъ, ґми1нь.
В този месец, в осемнадесетият ден празнуваме паметта на светите Атанасий и Кирил Александрийски, и св. Йоаким, патриарх Търновски. По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.
Їрм0съ: Пeщь џтроцы nгнепaльну дрeвле росоточaщу показaша, є3ди1наго бGа воспэвaюще, и3 глаг0люще: превозноси1мый nтцє1въ бGъ, и3 препрослaвленъ.
Дрeвомъ ўмерщвлsетсz ґдaмъ, в0лею преслушaніе содёлавъ: послушaніемъ же хrт0вымъ пaки њбновлsемь є4сть. менe бо рaди распинaетсz сн7ъ б9ій, препрослaвленный.
ТебE воскрeсшаго хrтE, и3з8 гр0ба, твaрь всS воспЁ: тh бо жи1знь сyщымъ во ѓдэ процвёлъ є3си2, мє1ртвымъ воскrніе, и5же во тьмЁ, свётъ препрослaвленный.
БGор0диченъ: Рaдуйсz дщи2 ґдaма тлённагw. рaдуйсz є3ди1на бGоневёсто. рaдуйсz, є4юже тлS и3згнaна бhсть, ћже бGа р0ждши: є3г0же моли2 чcтаz, сп7сти1сz всBмъ нaмъ.
Ирмос: Младежите показаха огнената някога пещ да източва роса, като възпяваха единствения Бог и казваха: Бог на отците е превъзнасян и много прославян.
Адам е убит от дървото, като извърши неподчинение по своя воля, а чрез послушанието на Христос, той е обновен отново. Заради мен е разпнат Божият Син, прославеният.
Тебе, Христе, възкръсналия от гроба, възпя цялото творение; защото Ти разцъфтя живот на стоящите в ада, на мъртвите – възкресение, на тези в тъмнина – прославяната светлина.
Богородичен: Радвай се, дъще на смъртния Адам! Радвай се, единствена невеста Божия! Радвай се, защото тлението е изгонено чрез тебе, която си заченала Бога; Него моли, Чиста, да се спасим всички ние.
Їрм0съ: Б9іz снизхождeніz џгнь ўстыдёсz въ вавmлHнэ и3ногдA: сегw2 рaди џтроцы въ пещи2 рaдованною ног0ю, ћкw во цвётницэ ликyюще, поsху: бlгословeнъ є3си2, б9е nтє1цъ нaшихъ.
Е#диночeстное сопрест0льное nц7Y сл0во, є3динор0дна же сн7а правослaвнw проповёдавъ, безсмeртіz, џ§е, тезоимени1те, ѓбіе научaеши д¦у сопрест0льна и3 є3диносyщна и3 соприсносyщна.
Ўчи1телz тS проповёдника сщ7енноzвлeнна трис0лнечнагw свёта, возвэщaюща вёру правослaвіz дaже до конє1цъ земли2, нечeстіz зрS роди1тель, и3згн†ніz на тS воздвизaетъ.
Бэды6 безмBрныz, ±же под8sлъ є3си2, блажeнне, подвизazсz по благочeстіи, вэнцh же тaкоже свётліи: и4бо ґдамaнтъ бhлъ є3си2 бію1щымъ: къ себё же ћкw магни1тъ привлачaлъ є3си2 вс‰.
Стр†нныz догмaты, чyждіz же цRкве хrт0вы и3згнaлъ є3си2, трbцу бGосл0вивъ v3постaсьми, бжcтв0мъ же є3ди1ницу, ю4же пёлъ є3си2: бlгословeнъ бGъ nтє1цъ нaшихъ.
БGор0диченъ: Нhнэ вс‰ и3сп0лнишасz свёта бжcтвеннагw тоб0ю, пречcтаz: тh бо двeрь kви1ласz є3си2, є4юже мjру бGъ бесёдова, просвэщaz вёрою зовyщыz: бlгословeнъ бGъ nтє1цъ нaшихъ.
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Равночестното и съпрестолно на Отца Слово, Който е единородния Син, си православно проповядвал, отче едноименен на безсмъртието, и веднага изложи учението за Духа Съпрестолен, Единосъщен и Съвечносъществуващ.
Като видя в тебе учител и проповедник, свещен изразител на трислънчевата Светлина, който възвестява православната вяра на всички до край земя, бащата на нечестието изпрати изкушения срещу тебе.
Големите беди претърпя, блажени, когато се подвизаваше в благочестие, а получи венци като ярък диамант от тези, които те биеха, като привлече всички към себе си като магнит.
Странните и чужди догмати за Христовата Църква си прогонил, като богословски си обяснил Троицата с Ипостасите, но една по Божество, на Която си пял: благословен е Бог на нашите отци.
Богородичен: Сега всичко се изпълни с божествена светлина чрез тебе, Пречиста, защото ти стана като врата, през която Бог проговори на целия свят и просвети всички, които с вяра викат: благословен е Бог на нашите отци.
Їрм0съ: Неwпaльнаz nгню2 въ сінaи причaщшаzсz купинA, бGа kви2 медленоzзhчному и3 гугни1вому мwmсeови, и3 џтроки рeвность б9іz три2 непребори1мыz во nгни2 пэвцы2 показA: вс‰ дэлA гDнz гDа п0йте, и3 превозноси1те во вс‰ вёки.
Пречcтый ѓгнецъ словeсный за мjръ заклaнъ бhвъ, престaви ±же по зак0ну приноси6маz, њчи1стивъ сего2 кромЁ прегрэшeній ћкw бGъ, при1снw зовyща: вс‰ дэлA гDнz гDа п0йте, и3 превозноси1те во вс‰ вёки.
Нетлённа не сyщи прeжде стrти, воспріsтаz t создaтелz пл0ть нaша, по стrти и3 воскrніи неприкосновeнна тлёнію ўстр0исz, и3 смє1ртныz њбновлsетъ, зовyщыz: вс‰ дэлA гDнz гDа п0йте, и3 превозноси1те во вс‰ вёки.
БGор0диченъ: ТвоE чист0тное и3 всенепор0чное, дв7о, сквeрное и3 мeрзское вселeнныz њчи1сти, и3 былA є3си2 нaшегw примирeніz къ бGу винA, пречcтаz: тёмже тS дв7о вс‰ дэлA бlгослови1мъ, и3 превозн0симъ во вс‰ вёки.
Ирмос: Неопалима за огъня къпина на Синай Бог разкри на бавния с език и неясно говорещ Мойсей; а ревността към Бога показа тримата младежи в огъня непоклатими певци: „Творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“
Най-чистото словесно Агне, заклано за света, прекрати жертвите, принасяни според закона, като Бог очисти от греховете света, който непрекъснато пее: „Творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“
Не беше нетленна преди страданието възприетата от Създателя наша плът, след Неговото страдание и възкресение стана недостъпна за тлението, и обновява смъртните, които пеят: „Творения Господни, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“
Богородичен: Твоята чистота и съвършена непорочност, Дево, очисти сквернотата и мерзостта на вселената; и ти стана причина за примирението ни с Бога, Пречиста. Затова всички те благославяме, Дево, и превъзнасяме във всички векове.
Їрм0съ: Седмери1цею пeщь халдeйскій мучи1тель бGочести6вымъ неи1стовнw разжжE, си1лою же лyчшею спасє1ны сі‰ ви1дэвъ, творцY и3 и3збaвителю вопіsше: џтроцы, благослови1те, свzщeнницы, восп0йте, лю1діе, превозноси1те во вс‰ вёки.
Свzти1телей ўкрашeніе благослaвное, ґfанaсіе, ст0лпе свёта и3 цRкве ўтверждeніе: трbцы поб0рниче, бGосл0віz трубо2 златaz: житіs же монaшескагw и3звёстный законописaтелю, съ нaми прaзднуеши, їерє1и совершaz, лю1ди вBрныz приводS хrтY во вёки.
Безсмeртіz бhлъ є3си2 вои1стинну тезоимени1тъ, дёzтєльныz бо сл0вомъ превозшeлъ є3си2, и3ск{сныz же въ сл0вэ и3звёстіемъ житіS побэждaz, во nбои1хъ прешeлъ є3си2 краи2. тёмже преизsщною добродётелію просіsвъ, безсмeртную стzжaлъ є3си2 пaмzть во вёки.
Ты2 свэтлёйшее показaлъ є3си2, тайнонебeсниче бGопріsтне, свzти1тельство, д0блими страдaньми твои1ми, прeлесть и3згнaлъ є3си2 твои1ми и3згн†ніи чaстыми за трbцу, ю4же проповёдуz вопіsлъ є3си2: nц7Y поклони1тесz, сн7а бGосл0вите, д¦а восп0йте, во вс‰ вёки.
БGор0диченъ: Пл0тію р0ждшую є3ди1наго t трbцы бGа, и3 по ржcтвЁ пaки цёлу пребhвшую непрестaннw воспои1мъ, ћкw превhшшую херувjмwвъ, и3 серафjмwвъ чcтнёйшую, вопію1ще: џтроцы, бlгослови1те, свzщeнницы, восп0йте, лю1діе, превозноси1те во вс‰ вёки.
Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!
Атанасие, ти си благославното украшение на светителите, света кула и основа на Църквата, защитник на Троицата, златна тръба на богословието, и именит законодател на монашеския живот, затова се празнуваш от нас като йерей, който привежда верния народ към Христос през вековете.
Ти наистина беше съименник на безсмъртието, в словата надмина опитните, а изкусните в словото победи с безукорния си живот, като и в двете постигна съвършенство; затова, като просия с ненадминати добродетели, получи безсмъртна памет навеки.
Ти показа най-светло светителство, богоугодни познавачо на небесните тайни, с твоите смели страдания прогони измамата чрез честите изгнания заради Троицата, Която си проповядвал, като си викал: поклонете се на Отца, благославяйте Сина и възпявайте Духа навеки.
Богородичен: Родила си по плът единия Бог от Троицата, и след раждането непрестанно възпяваме, че си останала цяла, като превишаваща херувимите и по-честита от серафимите, пеейки: младежи, благославяйте, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.
Їрм0съ: Нетлёніz и3скушeніемъ р0ждшаz, и3 всехитрецY сл0ву пл0ть взаимодaвшаz, м™и неискусомyжнаz дв7о бцdе: пріsтелище нестерпи1магw, село2 невмэсти1магw зижди1телz твоегw2, тS величaемъ.
И5же б9ествY стрaсть прилагaющіи, заусти1тесz вси2 чуждемyдренніи: гDа бо слaвы пл0тію распsта, не распsта же є3стеств0мъ б9eственнымъ, ћкw во двою2 є3стєствY є3ди1наго величaемъ.
И5же тэлесє1мъ востaнію невёрующіи, ко хrт0ву шeдше гр0бу, научи1тесz: ћкw ўмерщвлeна бhсть, и3 воскRсе пaки пл0ть жизнодaвца, во ўвэрeніе послёднzгw воскrніz, на нeже ўповaемъ.
Трbченъ: Не бжcтвъ трbцу, но v3постaсей, нижE є3ди1ницу ли1цъ, но бжcтвA чтyще, ссэцaемъ же сію2 дэлsщихъ: сливaемъ же пaки, сліsніе дерзaющихъ на сію2, ю4же величaемъ.
Ирмос: Не нарушавайки девствеността си родила, и си дала назаем плът на всизкусното Слово, Майко не познала мъж, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, жилище на твоя безкраен Създател, тебе величаем.
Замълчете вие, които мислите погрешно като приписвате страдание на Бога; защото Господа на славата, разпънат по плът, но не разпънат по Божествената Си природата, като Един в две природи, ние величаем.
Невярващи във възкресението на телата, идете при гроба на Христос, уверете се, че е бил убит и отново е възкръснала плътта на Дарителя на живота, във уверение за последното възкресение, на което се уповаваме.
Троичен: Почитаме Троицата не на божества, а на ипостаси, и не Единицата на лицата, а на Божеството, като страним от онези, които Го разделят, и отхвърляме тези, които се осмеляват да Го объркат; а Него ние величаем.
Їрм0съ: Ўжасeсz њ сeмъ нб7о, и3 земли2 ўдиви1шасz концы2, ћкw бGъ kви1сz человёкwмъ пл0тски, и3 чрeво твоE бhсть прострaннэйшее нб7съ: тёмъ тS бцdу, ѓгGлwвъ и3 человBкъ чинонач†ліz величaютъ.
ПросіS житіE, ћкw м0лніz, и3зліsсz же, џ§е, всBмъ вэщaніе твоE, ћкоже гр0мъ, ±же с0лнце назирaетъ: съ нб7сe бо и3мёлъ є3си2 свhше вдохновeніе и4стиннw. тёмже не ўгаси2 твоеS пaмzти ходaтай забвeніz гр0бъ, ґfанaсіе.
Свётомъ трис0лнечнымъ и3 трисіsннымъ kснёйше нhнэ њсіsемь, пэвцє1мъ твои6мъ њсіsніе зареви1дное kвлsеши, ћкw зерцaломъ свhше и3спущaz с0лнечнэ, и3 тебЁ њставлeніz, блажeнне, ѓще вели1ко и3 превосх0дно пaче дост0инства проси1мое.
Пою1ще м0лимъ тS прилёжнw, њ цRкви моли1сz, крест0мъ побBды даровaти в0инству, правослaвнэй же вёрэ крёпость на є4рєси врагHвъ, нaмъ же спасeніе, ми1ръ же мjру, въ твоeй пaмzти, ґfанaсіе.
БGор0диченъ: ЗачалA є3си2, дв7о, безъ сёмене всsчєскаz создaвшаго, сл0во б9іе, кромЁ хотёній пл0ти, кромЁ тлёніz же родилA є3си2, и3 безъ болёзней мaтерскихъ. тёмъ тS, бцdу и3 љзhкомъ и3 сeрдцемъ и3сповёдающе, величaемъ.
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.
Ти сияеше с живота си като мълния, и твоята проповед се разля като гръм до всички, грее като слънце от небето, защото имаше вдъхновение за истината свише, затова гробът ти не угасва твоята памет в забрава, отче Атанасие.
Озарен сега най-светло от трислънчевата и трисияйна Светлина, станал си за тези, които те възпяват, светла зора, като огледало изпращаш от висините ярки слънчеви лъчи, и на нас, просещите от тебе, блажени, ти даваш повече от исканото, макар да искаме много и прекалено.
Като пеем, ние те молим усърдно: моли се за Църквата; чрез кръста да се дарува победи на войството; а на православната вяра – власт над противниците и ересите; спасение за нас и мир за света, заради твоят празник, Атанасие.
Богородичен: Ти си заченала безсеменно всичко създалия Бог Слово, Дево, без плътски желания, нетленно си родила и без майчински болки. Затова като Богородица те величаем с език и със сърце те изповядваме.
Сyшу глубороди1тельную зeмлю с0лнце нашeствова и3ногдA, ћкw стэнa бо њгустЁ nбап0лы водA, лю1демъ пэшемореходsщымъ и3 бGоуг0днw пою1щымъ: пои1мъ гDеви, слaвнw бо прослaвисz.
Превод: проф. Иван Желев Димитров
Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!
Ўтверждeніе на тS надёющихсz, ўтверди2, гDи, цRковь, ю4же стzжaлъ є3си2 честн0ю твоeю кр0вію.
Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
Покрhла є4сть нб7сA добродётель твоS, хrтE. и3зъ ківHта бо прошeдъ, с™hни твоеS нетлённыz м™ре, въ хрaмэ слaвы твоеS kви1лсz є3си2, ћкw младeнецъ руконоси1мь и3 и3сп0лнишасz вс‰ твоегw2 хвалeніz.
Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
Ћкw ви1дэ и3сaіа nбрaзнw на пrт0лэ превознесeна бGа, t ѓгGлъ слaвы дwрmноси1ма, q nкаsнный, вопіsше, ѓзъ прови1дэхъ бо воплощaема бGа, свёта невечeрнz и3 ми1ромъ владhчествующа.
Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!
Возопи2 къ тебЁ ви1дэвъ стaрецъ nчи1ма спасeніе, є4же лю1демъ пріи1де t бGа, хrтE, ты2 бGъ м0й.
Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!
ТебE во nгни2 њроси1вшаго џтроки бGосл0вившыz, и3 въ дв7у нетлённу всeльшагосz, бGа сл0ва пои1мъ, бlгочeстнw пою1ще: бlгословeнъ бGъ nтє1цъ нaшихъ.
Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.
Хвaлимъ, бlгослови1мъ, покланsемсz гDви, пою1ще, и3 превозносsще во всS вёки.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Нестерпи1мому nгню2 соедини1вшесz, бGочeстіz предстоsще ю4ноши, плaменемъ же неврeждени, бжcтвенную пёснь поsху: бlгослови1те, вс‰ дэлA гDнz, гDа, и3 превозноси1те во вс‰ вёки.
Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Сщ7eнникъ: ГDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Сщ7eнникъ: Ћкw с™ъ є3си2 б9е нaшъ, и3 во с™hхъ почивaеши, и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа.
Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа.
Да хвaлитъ дыхaніе.
Всsкое гDа.
Сщ7eнникъ: И# њ спод0битисz нaмъ слhшанію с™aгw є3ђліа гDа бGа м0лимъ.
ГDи поми1луй, три1жды.
Сщ7eнникъ: Премyдрость, пр0сти ўслhшимъ с™aгw є3ђліа. Ми1ръ всBмъ.
И# д¦ови твоемY.
Сщ7eнникъ: T и4м>къ, с™aгw є3ђліа чтeніе.
Слaва тебЁ гDи, слaва тебЁ.
Свещеникът: На Господ да се помолим.
Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Амин!
Всякое дихание да хвалит Господа.
Всякое дихание да хвалит Господа.
Да хвалит дихание.
Всякое Господа.
Свещеникът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Господи, помилуй! (три пъти)
Свещеникът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие! Мир на всички!
И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).
Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Е#ђліе воскrно ‹, t їwaнна, зачaло …ѕ.
Во врeмz џно, kви1сz ї}съ ў§нкHмъ свои6мъ, востaвъ t мeртвыхъ, на м0ри тіверіaдстэмъ. Kви1сz же си1це: бsху вкyпэ сjмwнъ пeтръ, и3 fwмA нарицaемый близнeцъ, и3 наfанaилъ, и4же (бЁ) t кaны галілeйскіz, и3 сы6на зеведewва, и3 и4на t ў§нкъ є3гw2 двA. Глаг0ла и5мъ сjмwнъ пeтръ: и3дY рhбы лови1ти. Глаг0лаша є3мY: и4демъ и3 мы2 съ тоб0ю. И#зыд0ша (же) и3 всэд0ша ѓбіе въ корaбль, и3 въ тY н0щь не ћша ничесHже. Ќтру же бhвшу, стA ї}съ при брeзэ: не познaша же ў§нцы2, ћкw ї}съ є4сть. Глаг0ла же и5мъ ї}съ: дёти, є3дA что2 снёдно и4мате; Tвэщaша є3мY: ни2. Џнъ же речE и5мъ: ввeрзите мрeжу њ деснyю странY кораблS и3 њбрsщете. Вверг0ша же, и3 ктомY не можaху привлещи2 є3S t мн0жества рhбъ. Глаг0ла же ў§нкъ т0й, є3г0же люблsше ї}съ, петр0ви: гDь є4сть. Сjмwнъ же пeтръ слhшавъ, ћкw гDь є4сть, є3пендЂтомъ препоsсасz, бё бо нaгъ, и3 ввeржесz въ м0ре: ґ друзjи ў§нцы2 кораблецeмъ пріид0ша, не бёша бо далeче t земли2, но ћкw двЁ стЁ лактeй, влекyще мрeжу рhбъ. Е#гдA u5бо и3злэз0ша на зeмлю, ви1дэша џгнь лежaщь, и3 рhбу на нeмъ лежaщу и3 хлёбъ. (И#) глаг0ла и5мъ ї}съ: принеси1те t рhбъ, ћже ћсте нhнэ. Влёзъ (же) сjмwнъ пeтръ, и3звлечE мрeжу на зeмлю, п0лну вели1кихъ рhбъ сто2 (и3) пzтьдесsтъ (и3) три2: и3 толи1кw сyщымъ, не прот0ржесz мрeжа. Глаг0ла и5мъ ї}съ: пріиди1те, њбёдуйте. Ни є3ди1нъ же смёzше t ў§нкъ и3стzзaти є3го2: ты2 кто2 є3си2; вёдzще, ћкw гDь є4сть. Пріи1де же ї}съ, и3 пріsтъ хлёбъ, и3 дадE и5мъ, и3 рhбу тaкожде. СE ўжE трeтіе kви1сz ї}съ ў§нкHмъ свои6мъ, востaвъ t мeртвыхъ.
Трето възкресно евангелие, от Иоана, зачало 66
След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море, А се яви тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
Слaва тебЁ гDи, слaва тебЁ.
Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Воскресeніе хrт0во ви1дэвше, поклони1мсz с™0му гDу ї}су, є3ди1ному безгрёшному. кrтY твоемY покланsемсz хrтE, и3 с™0е воскресeніе твоE поeмъ и3 слaвимъ: тh бо є3си2 бGъ нaшъ, рaзвэ тебE и3н0гw не знaемъ, и4мz твоE и3менyемъ. пріиди1те вси2 вёрніи, поклони1мсz с™0му хrт0ву воскресeнію: сe бо пріи1де кrт0мъ рaдость всемY мjру. всегдA бlгословsще гDа, поeмъ воскресeніе є3гw2: распsтіе бо претерпёвъ, смeртію смeрть разруши2.
Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето - чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
Поми1луй мS б9е, по вели1цэй ми1лости твоeй и3 по мн0жеству щедр0тъ твои1хъ њчи1сти беззак0ніе моE. Наипaче њмhй мS t беззак0ніz моегw2, и3 t грэхA моегw2 њчи1сти мS. Ћкw беззак0ніе моE ѓзъ знaю, и3 грёхъ м0й предо мн0ю є4сть вhну. ТебЁ є3ди1ному согрэши1хъ, и3 лукaвое пред8 тоб0ю сотвори1хъ, ћкw да њправди1шисz во словесёхъ твои1хъ, и3 побэди1ши, внегдA суди1ти ти2. Сe бо въ беззак0ніихъ зачaтъ є4смь, и3 во грэсёхъ роди1 мz мaти моS. Сe бо и4стину возлюби1лъ є3си2, безвBстнаz и3 т†йнаz премyдрости твоеS kви1лъ ми2 є3си2. Њкропи1ши мS v3ссHпомъ, и3 њчи1щусz: њмhеши мS, и3 пaче снёга ўбэлю1сz. Слyху моемY дaси рaдость и3 весeліе, возрaдуютсz кHсти смирє1нныz. Tврати2 лицE твоE t грBхъ мои1хъ, и3 вс‰ беззакHніz мо‰ њчи1сти. Сeрдце чи1сто сози1жди во мнЁ б9е, и3 дyхъ прaвъ њбнови2 во ўтр0бэ моeй. Не tвeржи менE t лицA твоегw2, и3 д¦а твоегw2 с™aгw не tими2 t менE. Воздaждь ми2 рaдость сп7сeніz твоегw2, и3 д¦омъ вLчнимъ ўтверди1 мz. НаучY беззакHнныz путє1мъ твои6мъ, и3 нечести1віи къ тебЁ њбратsтсz. И#збaви мS t кровeй б9е, б9е сп7сeніz моегw2, возрaдуетсz љзhкъ м0й прaвдэ твоeй. ГDи, ўстнЁ мои2 tвeрзеши, и3 ўстA мо‰ возвэстsтъ хвалY твою2. Ћкw ѓще бы восхотёлъ є3си2 жeртвы, дaлъ бhхъ ќбw: всесожжeніz не бlговоли1ши. Жeртва бGу дyхъ сокрушeнъ: сeрдце сокрушeнно и3 смирeнно бGъ не ўничижи1тъ. Ўбlжи2 гDи, бlговолeніемъ твои1мъ сіHна, и3 да сози1ждутсz стёны їеrли6мскіz. ТогдA бlговоли1ши жeртву прaвды, возношeніе и3 всесожегaємаz: тогдA возложaтъ на nлтaрь тв0й тельцы2.
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си). Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у
Слава на Отца и Сина и Светия Дух
Мlтвами ґпcлwвъ, млcтиве, њчи1сти мн0жєства согрэшeній нaшихъ.
По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
И# нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ, ґми1нь.
И сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Мlтвами бцdы, млcтиве, њчи1сти мн0жєства согрэшeній нaшихъ.
По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
Поми1луй мS б9е по вели1цэй млcти твоeй, и3 по мн0жеству щедр0тъ твои1хъ њчи1сти беззак0ніе моE.
Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Воскрeсъ ї}съ t гр0ба, ћкоже проречE, дадE нaмъ жив0тъ вёчный и3 вeлію ми1лость.
Възкръсна Иисус от гроба както предрече, дарува ни живот вечен и велика милост.
Сщ7eнникъ: Спаси2 б9е лю1ди тво‰...
ГDи поми1луй, гDи поми1луй, гDи поми1луй, четири пъти.
Сщ7eнникъ: Ми1лостію и3 щедр0тами и3 чlвэколю1біемъ є3динор0днагw твоегw2 сн7а... Бцdу и3 м™рь свёта въ пёснехъ возвели1чимъ.
Свещеникът: Спаси, Боже, Твоите люде...
Господи, помилуй. Господи, помилуй. Господи, помилуй (четири пъти).
Свещеникът: По милостта и щедростите, и човеколюбието на Единородния Твой Син... Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!
Вели1читъ душA моS гDа, и3 возрaдовасz дyхъ м0й њ бз7э сп7сэ моeмъ.
Ћкw призрЁ на смирeніе рабы2 своеS, сe бо t нhнэ ўбlжaтъ мS вси2 р0ди.
Ћкw сотвори2 мнЁ вели1чіе си1льный, и3 с™о и4мz є3гw2, и3 млcть є3гw2 въ р0ды родHвъ боsщымсz є3гw2.
Сотвори2 держaву мhшцею своeю, расточи2 гHрдыz мhслію сeрдца и4хъ.
Низложи2 си6льныz со престHлъ, и3 вознесE смирє1нныz: ѓлчущыz и3сп0лни бл†гъ, и3 богатsщыzсz tпусти2 тщы2.
Воспріsтъ ї}лz џтрока своего2, помzнyти млcти, ћкоже глаг0ла ко nтцє1мъ нaшымъ, ґвраaму и3 сёмени є3гw2 дaже до вёка.
Къ коемyждо стіхY припэвaемъ:
Чтcнёйшую херув‡мъ, и3 слaвнэйшую без8 сравнeніz сераф‡мъ, без8 и3стлёніz бGа сл0ва р0ждшую, сyщую бцdу тS величaемъ.
Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Припев на всеки стих:
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Въ зак0нэ сёни и3 писaній џбразъ ви1димъ, вёрніи, всsкъ мyжескій п0лъ, ложеснA разверзaz, с™ъ бGу, тёмъ перворождeнное сл0во, nц7A безначaльна, сн7а первородsщасz м™рію неискусомyжнw, величaемъ.
Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога, затова величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, роден като първо дете от майка без мъж!
Сщ7eнникъ: Пaки и3 пaки ми1ромъ гDу пом0лимсz.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Пак и пак с мир на Господ да се помолим.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Заступи2, спаси2, поми1луй и3 сохрани2 нaсъ б9е, твоeю бlгодaтію.
ГDи поми1луй.
Свещеникът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Господи, помилуй.
Сщ7eнникъ: Прес™yю, пречcтую, пребlгословeнную, слaвную вLчцу нaшу бцdу и3 приснодв7у мRjю со всёми с™hми помzнyвше, сaми себE, и3 другъдрyга, и3 вeсь жив0тъ нaшъ хrтY бGу предади1мъ.
ТебЁ гDи.
Свещеникът: Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Тебе, Господи.
Сщ7eнникъ: Ћкw тS хвaлzтъ вс‰ си6лы нбcныz и3 тебЁ слaву возсылaемъ, nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ.
Ґми1нь.
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Амин.
С™ъ гDь бGъ нaшъ. Три1жды
Возноси1те гDа бGа нaшего, и3 покланsйтесz подн0жію нHгу є3гw2,
ћкw с™о є4сть.
Свят е Господ, нашия Бог. (три пъти)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му:
защото то е свято!
Тіверіaдское м0ре съ дэтьми2 зеведeевыми, наfанaила съ петр0мъ же и3 со други1ма двэмA дрeвле, и3 fwмY и3мsше на л0вэ: и5же хrт0вымъ повелёніемъ њдеснyю ввeргше, мн0жество и3звлек0ша рhбъ: є3г0же пeтръ познaвъ, къ немY бродsше, и5мже трeтіе kвлeйсz, и3 хлёбъ показA, и3 рhбу на ќглехъ.
На Тивериадско море синовете на Зеведей, заедно с Натанаил, Тома и Петър, и с други двама, веднъж ловяха риба. По заповед на Христос, хвърляйки мрежите отдясно, извадиха много риба. Петър, разпознавайки Го, доплува до Него. Това бе третият път, когато Той им се яви, като им предложи хляб и риба на въглища.
Преб9eственныz трbцы kви1стесz всемyдріи таи6нницы и3 побHрницы, ґfанaсіе блажeнне и3 кmрjлле бGоzвлeнне, ѓріа низложи1вше, и3 съ ни1мъ савeлліа и3 нестHріа ѓбіе ѕлочести1ваго, и3 съ ни1ми всsкую и3нyю прeлесть ѕлочести1выхъ є3ресeй, с™и1теліе гDни.
На пребожествената Троица се явихте пазители на тайната и поборници, Атанасие блажени и Кириле богоявлени, свалихте Арий, а с него и Савèлий, както и злочестивият Нестор, а с тях и всяка друга прелест на злочестивите ереси, светители Господни.
Воскrшаго гDа триднeвна t гр0ба, дв7о, моли2 њ воспэвaющихъ тS, и3 люб0вію бlжaщихъ: тебe бо и4мамы вси2 прибёжище сп7си1тельное, и3 ходaтаицу къ немY: наслёдіе бо твоE, и3 раби2 є3смы2 бцdе, и3 къ твоемY заступлeнію вси2 взирaемъ.
Моли се на Господа, Който възкръсна от гроба на третия ден, Дево, за тези, които те възхваляват и с любов те наричат благословена, защото тебе всички имаме за спасително убежище и ходатайка пред Него; защото ние сме твоето наследство и твои раби, Богородице, и всички гледаме към твоето застъпничество.
Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа. Хвали1те гDа съ нб7съ, хвали1те є3го2 въ вhшнихъ. ТебЁ подобaетъ пёснь бGу.
Хвали1те є3го2 вси2 ѓгGли є3гw2, хвали1те є3го2 вс‰ си6лы є3гw2. ТебЁ подобaетъ пёснь бGу.
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стjхъ: Сотвори1ти въ ни1хъ сyдъ напи1санъ: слaва сіS бyдетъ всBмъ прпdбнымъ є3гw2. (Пс. 149:9)
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)
ВоскRсе хrт0съ и3з8 мeртвыхъ, разрyшъ смє1ртныz ќзы: бlговэсти2 землE, рaдость вeлію, п0йте нб7сA б9ію слaву.
Възкръсна Христос от мъртвите, като разруши връзките на смъртта; земьо, възвести добрата вест за голяма радост; възхвалявайте, небеса, Божията слава.
Стjхъ: Хвали1те бGа во с™hхъ є3гw2, хвали1те є3го2 во ўтвержeніи си1лы є3гw2. (Пс. 150:1)
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Воскrніе хrт0во ви1дэвше, поклони1мсz с™0му гDу ї}су: є3ди1ному безгрёшному.
Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен.
Стjхъ: Хвали1те є3го2 на си1лахъ є3гw2, хвали1те є3го2 по мн0жеству вели1чествіz є3гw2. (Пс. 150:2)
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Хrт0ву воскrнію клaнzющесz не престaемъ: т0й бо сп7слъ є4сть нaсъ t беззак0ній нaшихъ, с™hй гDь ї}съ, kвлeй воскrніе.
Не преставаме да се покланяме на възкресението Христово; защото Той ни спаси от нашите беззакония, светият Господ Иисус, Който ни показа възкресението.
Стjхъ: Хвали1те є3го2 во глaсэ трyбнэмъ, хвали1те є3го2 во pалти1ри и3 гyслехъ. (Пс. 150:3)
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Что2 воздaмы гDеви њ всёхъ, ±же воздадE нaмъ; нaсъ рaди бGъ въ человёцэхъ, за и3стлёвшее є3стество2 сл0во пл0ть бhсть, и3 всели1сz въ ны2, къ неблагод†рнымъ, бlгодётель: къ плённикwмъ, свободи1тель: ко и5же во тьмЁ сэдsщымъ, сlнце прaвды: на кrтЁ, безстрaстный: во ѓдэ, свётъ: въ смeрти, жив0тъ: воскrніе, пaдшихъ рaди. къ немyже возопіи1мъ: б9е нaшъ, слaва тебЁ.
Какво да въздадем на Господ за всичко, което ни е дал? Заради нас Бог дойде сред хората, заради нашата покварена природа Словото стана плът и живя сред нас. Благодетелят дойде при неблагодарните; Освободителят при пленниците; Слънцето на правдата при тези, които седят в тъмнината. Безстрастният страда̀ на кръста; Светлината блесна в ада. Този, който е Живота, потъпка смъртта. За падналите Той е възкресението. Нека Му извикаме: слава на Тебе, Боже наш.
Стjхъ: Хвали1те є3го2 въ тmмпaнэ и3 ли1цэ, хвали1те є3го2 во стрyнахъ и3 nргaнэ. (Пс. 150:4)
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Под0бенъ: Ћкw д0блz:
Гонє1ніz претерпёлъ є3си2, * и3 бэды6 под8sлъ є3си2, * бGоглаг0ливе препод0бне ґfанaсіе, * д0ндеже лeсть прогнaлъ є3си2 * ѓріеву безб0жную, * и3 стaдо твоE t нечeстіz спaслъ є3си2, * є3диносyщнаго nц7Y догмaтствуz, * сн7а же и3 д¦а правослaвнw, * сщ7еннодёйственне, всебlжeнне.
Подoбен: Я́ко добля:
Претърпя гонения и се пребори с опасности, богоречиви преподобни Атанасие, докато не прогони безбожната измама на Арий и спаси твоето стадо от нечестието, като провъзгласи учението на православната вяра: Синът и Духът са една същност с Отца, всепочитани йерарше!
Стjхъ: Хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ доброглaсныхъ. хвали1те є3го2 въ кmмвaлэхъ восклицaніz. Всsкое дыхaніе да хвaлитъ гDа. (Пс. 150:5-6)
Стих. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Гонє1ніz претерпёлъ є3си2, * и3 бэды6 под8sлъ є3си2, * бGоглаг0ливе препод0бне ґfанaсіе, * д0ндеже лeсть прогнaлъ є3си2 * ѓріеву безб0жную, * и3 стaдо твоE t нечeстіz спaслъ є3си2, * є3диносyщнаго nц7Y догмaтствуz, * сн7а же и3 д¦а правослaвнw, * сщ7еннодёйственне, всебlжeнне.
Претърпя гонения и се пребори с опасности, богоречиви преподобни Атанасие, докато не прогони безбожната измама на Арий и спаси твоето стадо от нечестието, като провъзгласи учението на православната вяра: Синът и Духът са една същност с Отца, всепочитани йерарше!
Стjхъ: Сщ7eнницы твои2 њблекyтсz въ прaвду, и3 препод0бніи твои2 возрaдуютсz. (Пс. 131:9)
Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс. 131:9)
Блистaньми проповёданіz * сyщыz во тмЁ просвэти1лъ є3си2, * и3 лeсть всю2 tгнaлъ є3си2, * предбёдствуz њ вёрэ твeрдw, ґfанaсіе, * ћкw пaстырь и4стиненъ, * ћкw водружeніе непоколеби1мо, * преслaвне, хrт0вы цRкве: * сегw2 рaди сошeдшесz, тS почитaемъ, * пёсненнw рaдующесz.
Със сиянието на проповедта ти просвети всички в мрака и прогони всяка измама, твърдо понесе битката за вярата като истински пастир, Атанасие, ти много пострада и се прослави като непоклатима крепост на Христовата църква. Затова, като се събрахме, ние те почитаме с радостни песни.
Стjхъ: Восп0йте гDеви пёснь н0ву, хвалeніе є3гw2 въ цRкви прпdбныхъ. (Пс. 149:1)
Стих: Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите. (Пс. 149:1)
Добродётели всsцэй њбучи1лсz є3си2 * терпэли1внw, бGодухновeнне, * и3 помaзавсz д¦а помaзаніемъ с™hмъ, * свzщеннодётель свzщeннэйшій ћвэ бhлъ є3си2, * и3 пaстырь и4стиненъ, * и3 вёры поб0рникъ: * тёмже всS цRковь * слaвитъ твою2 пaмzть, свzщeннw совершaющи * и3 сп7са прославлsющи.
Чрез търпение се научи на всякакви добродетели, боговдъхновени, и бе ръкоположен от помазването на Светия Дух, така че стана свят свещенослужител, истински пастир и защитник на вярата, затова цялата Църква слави твоята памет, като се усъвършенства в святост и прославя Спасителя.
По є4же во ѓдъ сошeствіи, и3 є4же и3з8 мeртвыхъ воскrніи, скорбsще ћкоже дост0zше, њ разлучeніи твоeмъ хrтE, ў§нцы2 на дёланіе њбрати1шасz, и3 пaки корабли2 и3 мрє1жи, и3 л0ва нигдёже: но ты2 сп7се, kви1всz ћкw вLка всёхъ, њдеснyю мрє1жи повелэвaеши воврещи2, и3 бhсть сл0во дёло вск0рэ, и3 мн0жество рhбъ мн0гое, и3 вeчерz стрaннаz гот0ва на земли2: є3sже причасти1вшымсz тогдA твои6мъ ў§нкHмъ, и3 нaсъ нhнэ мhсленнw спод0би наслади1тисz, чlвэколю1бче гDи.
След слизането в ада и възкресението от мъртвите, Твоите ученици скърбяха, сякаш се разделиха с Тебе, Христе, към работата те отново се обърнаха, към лодките и мрежите, и никъде нямаше улов. Но Ти, Спасителю, се яви като Господар на всичко, заповяда да хвърлят мрежите от дясната страна и веднага думата Ти стана дело, а количеството риба беше голямо; и странна вечеря беше готова на сушата. В нея учениците Ти тогава участваха, и нас сега удостой да се наслаждаваме духовно, човеколюбче Господи.
Пребlгословeнна є3си2 бцdе дв7о, вопл0щшимъ бо сz и3з8 тебE ѓдъ плэни1сz, ґдaмъ воззвaсz, клsтва потреби1сz, є4vа свободи1сz, смeрть ўмертви1сz, и3 мы2 њжи1хомъ. тёмъ воспэвaюще вопіeмъ: бlгословeнъ хrт0съ бGъ бlговоли1вый тaкw, слaва тебЁ.
Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Слaва тебЁ показaвшему нaмъ свётъ. Слaва въ вhшнихъ бGу, и3 на земли2 ми1ръ, въ человёцэхъ бlговолeніе.
Хвaлимъ тS, бlгослови1мъ тS, клaнzемъ ти сz, славосл0вимъ тS, бlгодари1мъ тS, вели1кіz рaди слaвы твоеS.
ГDи цRю2 нбcный, б9е џ§е вседержи1телю, гDи сн7е є3динор0дный, ї}се хrтE, и3 с™hй дш7е.
ГDи б9е, ѓгнче б9ій, сн7е n§ь, взeмлzй грёхъ мjра, поми1луй нaсъ: взeмлzй грэхи2 мjра,
пріими2 мlтву нaшу: сэдsй њдеснyю nц7A, поми1луй нaсъ.
Ћкw ты2 є3си2 є3ди1нъ с™ъ, ты2 є3си2 є3ди1нъ гDь, ї}съ хrт0съ, во слaву бGа nц7A, ґми1нь.
На всsкъ дeнь бlгословлю1 тz, и3 восхвалю2 и4мz твоE во вёки, и3 въ вёкъ вёка.
Спод0би гDи, въ дeнь сeй без8 грэхA сохрани1тисz нaмъ.
Бlгословeнъ є3си2 гDи б9е nтє1цъ нaшихъ, и3 хвaльно и3 прослaвлено и4мz твоE во вёки, ґми1нь.
Бyди гDи, млcть твоS на нaсъ, ћкоже ўповaхомъ на тS.
Бlгословeнъ є3си2 гDи, научи1 мz њправдaніємъ твои6мъ. Три1жды.
ГDи, прибёжище бhлъ є3си2 нaмъ въ р0дъ и3 р0дъ. ѓзъ рёхъ: гDи, поми1луй мS, и3сцэли2 дyшу мою2, ћкw согрэши1хъ тебЁ.
ГDи, къ тебЁ прибэг0хъ, научи1 мz твори1ти в0лю твою2, ћкw ты2 є3си2 бGъ м0й:
ћкw ў тебE и3ст0чникъ животA, во свётэ твоeмъ ќзримъ свётъ.
Пробaви млcть твою2 вёдущымъ тS.
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ. Три1жды.
Слaва nц7Y, и3 сн7у, и3 с™0му д¦у,
и3 нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ. ґми1нь.
С™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ.
С™hй б9е, с™hй крёпкій, с™hй безсмeртный, поми1луй нaсъ.
Слава на Тебе, Който си ни показал Светлината. Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение.
Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава.
Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе!
Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света!
Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас!
Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!
Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове!
Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях!
Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин!
Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! (три пъти)
Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе“.
Господи, към тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог.
Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина.
Продължи Твоята милост към тия, които Те познават.
Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилвай ни. (три пъти)
Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога, и во веки веков. Амин.
Свети Безсмъртни, помилвай ни.
Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилвай ни.
Днeсь сп7сeніе мjру бhсть, поeмъ воскрeсшему и3з8 гр0ба, и3 начaльнику жи1зни нaшеz: разруши1въ бо смeртію смeрть, побёду дадE нaмъ и3 вeлію млcть.
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.